А в прах превръща се калта
Дали си тръгна зимата?
Навярно. Може би…
Ръцете ни изстинаха.
Сърцата? Не... Дали?
Сърцата ни човешките
във ритъм див туптят
между страха и грешките
да си проправят път.
Окаляхме душите си
и нищо не ни трогва.
Под ценности съмнителни
светът е кална локва.
Пълзейки през годините
забравихме едно:
Че мънички прашинки сме
по дланите на Бог.
Щом плесне като на шега
и мрак ще ни погълне.
А в прах превръща се калта,
сълзите щом изсъхнат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
