21.03.2020 г., 3:18 ч.

А в прах превръща се калта 

  Поезия » Философска
1152 6 9

Дали си тръгна зимата?

Навярно. Може би…

Ръцете ни изстинаха.

Сърцата? Не... Дали?

 

Сърцата ни човешките

във ритъм див туптят

между страха и грешките

да си проправят път.

 

Окаляхме душите си

и нищо не ни трогва.

Под ценности съмнителни

светът е кална локва.

 

Пълзейки през годините

забравихме едно:

Че мънички прашинки сме

по дланите на Бог.

 

Щом плесне като на шега

и  мрак ще ни погълне.

А в прах превръща се калта,

сълзите щом изсъхнат.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??