3 авг. 2006 г., 12:51

А ВРЕМЕТО НЕ СТИГНА

798 0 9
Исках да ти кажа много,
исках да ти кажа хиляди неща,
но времето не стигна. Болка
стаи се тихо между нас.

Не вярвах и търсех си причини
от себе си да те отдалеча.
Исках да ти кажа много, а времето
                   не стигна
сама виновна съм си за това.

Не вярвах, че безкрайно много ще ми липсва
човека, с когото година леглото си делих.
Исках да ти кажа много, а времето не стигна.
Сега признавам си - сгреших.

Поглеждам те, раздялата тежи.
Не можах във времето да те настигна.
Не ме докосвай, знаеш, че боли.
Исках да ти кажа много, а времето не стигна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...