3.08.2006 г., 12:51

А ВРЕМЕТО НЕ СТИГНА

795 0 9
Исках да ти кажа много,
исках да ти кажа хиляди неща,
но времето не стигна. Болка
стаи се тихо между нас.

Не вярвах и търсех си причини
от себе си да те отдалеча.
Исках да ти кажа много, а времето
                   не стигна
сама виновна съм си за това.

Не вярвах, че безкрайно много ще ми липсва
човека, с когото година леглото си делих.
Исках да ти кажа много, а времето не стигна.
Сега признавам си - сгреших.

Поглеждам те, раздялата тежи.
Не можах във времето да те настигна.
Не ме докосвай, знаеш, че боли.
Исках да ти кажа много, а времето не стигна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....