mislitel (Георги Каменов)
1151 11126
9 авг. 2023 г., 08:54

А всъщност нося твоето лице 

  Поэзия » Гражданская
499 3 24

 

Приличаш ми, народе, на евнух,
доволно клекнал във нозете на везира
забравил и загърбил мъжки дух,
който със жените се гримира.

Приличаш ми, народе, на дърво,
отсечено и чакащо камина,
забравило с последното листо,
какво живот е в себе си да има.

Приличаш ми, народе, на постелка,
съблечена от лъв, сега чердже,
забравила с последната престрелка,
каква е силата на лъвското сърце.

Приличаш ми, народе... на пародия,
на някога велик, могъщ народ,
забравил свойта гордост и история,
какво е, също, и да бъдеш патриот.

Приличаш ми, народе, о, не знам,
с какво ли още тук да обрисувам
лицето ти, сега покрито с срам,
лицето си... с което се срамувам...

28.02.2023.

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря от сърце, Ина, че усети всичко това, което съм вложил в този стих.
    И, да, боли!
  • Усетих болката ти. Какво да кажа - докато днешните деца стават прави като влезе Слави Трифонов, че и гласуваха за него... а не могат да четат "Под Игото", защото им било трудно. Просвещението.. Кривак го е казал хубаво тук. Всеки народ има своята мисия. Също една мисия може да обединява много народи. България е като изгубено дете относно държавата и управлението - дано някой ден застане българин.
  • Благодаря на всички изказали се без значение съгласен ли съм, или не.
  • Един измъчен народ, без привилегията да има колонии и диамантени мини, имал орисията да създаде държава на кръстопътя на Европа и Азия и столетия да е газен от кръстоносци и орди от Севера и да живее в робство, но съумял да запази своята идентичност, религия и духовност и оцелял, може само да се гордее със себе си. А колкото до днешната политическа и военна обстановка - на кой му е добре? Е, не сме самостоятелна, но колко и кои са на върха? Световна йерархия му се казва.
  • Много наболяла тема си избрал, Гош!
    Тук ще замълча!
  • Послание на свети апостол Павла до Галатяни:
    Глава 3:26-29
    26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
    27. всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.
    28. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.
    29. Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.

    Това би трябвало да е гледната точка и на всеки православен християнин.
    Затова, за мен всички православни християни са братя, независимо от националност, раса, език и пол. Всички сме един Народ в Христа (не български, а един общ ''наднационален'' народ в Христа)!
    Изхождайки от тази позиция, за мен е немислимо и недопустимо да смятам сърбите и руснаците за врагове. А всеки, който мисли по друг начин и поставя националния си произход над всичко е далеч от християнското разбиране. Какво общо може да има между един християнин и един безбожник (враг божи) - макар и от един народ (български)
  • Веки един от нас, който според силите си и благодатта божия която му се дава, култивира и разгаря този духовен въглен е повече българин от всички ''патриоти'' събрани накуп.
  • За мен България е в православния дух на народа. Извън този дух - не е България! И доколкото политиката ни е антихристиянска и антинародна... България за мен вече не съществува.

    ''Има православие - има България. Няма православие - няма България''. Духът православен вече го няма тук. Има само една куха форма - наречена ''традиция''.
  • За мен има неща в българската народопсихология, от която трябва да се срамуваме! Разбира се това не значи, че всички сме за боклука. В този сайт всички имат качествата на интелектуалци (изключителни поети, писатели, художници, фотографи и т.н), успехите в спорта, успехите в науката и медицината на българите също не са за подценяване. Но не може да си изкривим душиците, че стихчето за Жоро показва и другата ни страна. Страната на българина, който предпочита да си затвори очите по време на буря и да се сниши когато има проблем, защото преклонена глава сабя не я сече. Но тази поговорка има край, който почти никога не се споменава. Защото напоследък българската държава се държи като зависима ту от запад, ту от изток страна. Никой политик не погледна интереса на българина, и точно това аз усетих в неговото стихотворение, и въпреки последните протести срещу насилието, българина търпи всичко!
  • Има неща които не разбираш. А да се мъча да ги обяснявам е убийствено безсмислено. Аз работя в посока ''нагоре'', ако можеш да го разбереш, а не по хоризонтала за тук и сега. Не мога да възприема моя народ (българския) да плюе по православните си братя и да застава на страната на враговете им. За мен това е непростимо!!!
  • Кое е глупост, че само си чешете езиците и не правите нищо
  • Ако си решила да ми губиш времето с глупости - твоя работа. Аз казах каквото казах.
  • Стига бе, сърбино, какво ще ми речеш за просръбската пропаганда, която трови мозъците на братята македонци, с душевно равновесие ли ще я решиш?
  • Сериозно, Валюша... много съм сериозен в случая. На площадите нищо не се решава. Промяната трябва да е вътрешна - в душата и ума. По този въпрос работя усърдно.
    И на кръст да ме разпънете - от думите си няма да се отрека. България за мен е минало - в душата ми! И от това не се срамувам!
  • Метроном, ти сериозно ли? А ти какво направи, протестира ли, и тия всички, дето се припознавате - къде сте, на площадите?
    Избираш да си сърбин ли - ами Македония, тя не е ли плод на просръбската политика?
  • Истината в очите! А на въпроси от сорта ''а ти не си ли част от тоз народ'', отговорът ми е - ''да, и аз съм същия''! За пръв път почувствах срам, че съм българин, когато България застана на страната на косовските албанци, против Сърбия. Оттогава срамът ми расте в прогресия. Ако можех да избирам - тогава щях да избера да съм сърбин. Днес избирам да съм руснак. Българин - никога вече!!! Но... не мога да избирам.
  • Истина е, Жорка!
    В кожата си не мога да вляза, че го допуснахме, но не се срамувам- други трябва да го правят, и не съм стегнала куфарите си за някъде.
    Тази тема вълнува много хора.
    С поздрав!
  • Аз, Жоре, също не се срамувам, защото имам син, който оправдава всичките ми очаквания и надежди.
    Тук виждам една спекулация с темата, освен това е писано, писано.
  • А какво ще кажеш за този народ, който носи спортни успехи, успехи в изкуството, от ученически олимпиади, в науката също се работи на ниво и т.н., или този народ не е народ? Да се срамувам от това, което съм?
    Или ти - ако можеше да избереш къде да се родиш, къде би избрал?
    Въпросът ми е реторичен.
    Аз не се срамувам.
  • И мен ме боли, но искам да вярвам, че живеца го има и ще покълне. Поздрави за социалната позиция!
  • Георги Каменов добре казано! Днес българите сме изключително добре описани в това стихотворение, и смятам че тези които се засягат не осъзнават истинския проблем в нашата мила родина! Да, тъжно е но днешната реалност е такава но тя е такава заради нас! Добре си го развил браво
  • Тогава, Жоре, напиши си и самоанализ.
    Да, стихото лесно - ти народе, това-онова, мене ме срам.
  • Вал, точно това казвам още със заглавието!
    Кофти звучи такъв коментар за толкова лесен за анализ стих, сякаш с цел провокация и заяждане.
    А това ти е силна страна 🤣
    Благодаря ти за включването и прекрасен и слънчев ден ти пожелавам.
  • Ти не си ли част от тоя народ, Жоре?
Предложения
: ??:??