А всъщност нося твоето лице
Приличаш ми, народе, на евнух,
доволно клекнал във нозете на везира
забравил и загърбил мъжки дух,
който със жените се гримира.
Приличаш ми, народе, на дърво,
отсечено и чакащо камина,
забравило с последното листо,
какво живот е в себе си да има.
Приличаш ми, народе, на постелка,
съблечена от лъв, сега чердже,
забравила с последната престрелка,
каква е силата на лъвското сърце.
Приличаш ми, народе... на пародия,
на някога велик, могъщ народ,
забравил свойта гордост и история,
какво е, също, и да бъдеш патриот.
Приличаш ми, народе, о, не знам,
с какво ли още тук да обрисувам
лицето ти, сега покрито с срам,
лицето си... с което се срамувам...
28.02.2023.
© Георги Каменов All rights reserved.
