А вятърът вее в косите ми
Смълчана - съвсем нетипично -
пътувам по пътища скрити.
Шофирам, ми казват, прилично.
А вятърът вее в косите ми...
Целуват снежинки стъклото,
с безбройни въздишки покрито.
Ах, нещо ми влезе в окото!
А вятърът вее в косите ми...
Напрягам очите си в мрака -
и тук маркировка изтрита!
Не бързай! Та кой ли те чака?
А вятърът вее в косите ми...
Мотел? По-добре да отбия.
Все някой да пийнем навит е.
От вятъра тук ще се скрия,
я стига е веял в косите ми...
пътувам по пътища скрити.
Шофирам, ми казват, прилично.
А вятърът вее в косите ми...
Целуват снежинки стъклото,
с безбройни въздишки покрито.
Ах, нещо ми влезе в окото!
А вятърът вее в косите ми...
Напрягам очите си в мрака -
и тук маркировка изтрита!
Не бързай! Та кой ли те чака?
А вятърът вее в косите ми...
Мотел? По-добре да отбия.
Все някой да пийнем навит е.
От вятъра тук ще се скрия,
я стига е веял в косите ми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
