изречена (Мая Попова) изречена (Мая Попова)
49 325
Jul 7, 2006, 12:32 AM

А вятърът вее в косите ми

  Poetry » Other
2K 0 10
Смълчана - съвсем нетипично -
пътувам по пътища скрити.
Шофирам, ми казват, прилично.
А вятърът вее в косите ми...
Целуват снежинки стъклото,
с безбройни въздишки покрито.
Ах, нещо ми влезе в окото!
А вятърът вее в косите ми...
Напрягам очите си в мрака -
и тук маркировка изтрита!
Не бързай! Та кой ли те чака?
А вятърът вее в косите ми...
Мотел? По-добре да отбия.
Все някой да пийнем навит е.
От вятъра тук ще се скрия,
я стига е веял в косите ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0