4 дек. 2010 г., 21:36

А забрави ли Ани...

648 0 0

Аз ще питам:

Защо бях с теб?

Ти ще ми кажеш:

Защото се обичахме.

Ако е любов, Ани, то тя не е ли завинаги?

Изплаках сълзите си, заради спомена,

Не исках да виждам лицето ти

и кълнях себе си за отминалите дни

Нима споменът не те рани, МИЛА МОЯ Ани?

Ставах и пак ставах,

но сърцето ми още тръпнеше.

Поглеждах и пак поглеждах - не беше мой.

Ани, а ти някога имаше ли го?

Някога, а сега...

И забравях, за да се чувствам свободна.

Оставих се да бъда себе си,

До приискване бях потънала в това да знам коя съм.

А кой беше той Ани?

Представях си бъдещите дни -

как подминавам, как съм нова и пак се усмихвам, не гледайки в него.

А щастлива ли си Ани, в бъдеще?

Колко часа любов просих? 

Колко вечност измолих за малко утеха,

Как чашата стоеше празна, а как винаги се правех, че я пълня,

Колко лудост събрах в дланта си и се молех да ОБИЧАМ!

А той обичаше ли, Ани?

... за това, което беше, за това, което бях...

Исках ли? Прегръщах ли? Молех ли? Плаках ли?

А забрави ли, Ани?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...