4 июн. 2010 г., 21:49

* * *

948 0 1

Търся отговорите, но не ги намирам.

Търся логика, но и нея не я виждам?!!!

Как може да има логика в сърцето ми?

Как може да чувствам сега ръцете ти...

 

Желая твоите устни връз мен.

Виждам влюбеното си лице,

загубвам свободата си с теб.

Вплете ме в твоето сърце...

 

Не се интересувам от нищо.

Не ми е потребно чуждо.

Не ми е нужна свобода.

Знам, вече съм окована!

 

Искам да ти покажа страстта си.

Огледай се, виж любовта ми!

Не знам дали ме разбираш,

но искам да ме почувстваш...

 

червейчета да разяждат стомаха ти,

ледена пот да тече по страните ти...

 

знам, че те виждам в сърцето си

и знам, че ти изписа душата ми.

 

Знам, че само прозвъняването

по телефона не ми е достатачно.

Но аз съм тази, която отлетя,

заради свободата си, това търпя.

 

Виждам, няма ясна логика,

изживявам всеки миг пак

и чувствата ми подивяват,

а спомените избледняват.

 

Днес устните ти къде са?!

Със себе си ли да се боря!?

Кой дръпна шалтера

на щастието така...

отново ли съм губещият,

не мога да разбера?!!!

 

Как разбрах, че си за мен...

Как реших, че си единствен...

 

Може би бях самотна?!

Може би и ти.

Може би са чувства.

Не може да се обясни...

 

Мисля, че сме влюбени.

Просто ме прегърни...

Май сме влюбени!!!

Просто ме докосни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Работова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки може да сгреши, не е лесно , когато си вдъхновен!!! Дано да ми е простено!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...