4 jun 2010, 21:49

* * *

  Poesía
947 0 1

Търся отговорите, но не ги намирам.

Търся логика, но и нея не я виждам?!!!

Как може да има логика в сърцето ми?

Как може да чувствам сега ръцете ти...

 

Желая твоите устни връз мен.

Виждам влюбеното си лице,

загубвам свободата си с теб.

Вплете ме в твоето сърце...

 

Не се интересувам от нищо.

Не ми е потребно чуждо.

Не ми е нужна свобода.

Знам, вече съм окована!

 

Искам да ти покажа страстта си.

Огледай се, виж любовта ми!

Не знам дали ме разбираш,

но искам да ме почувстваш...

 

червейчета да разяждат стомаха ти,

ледена пот да тече по страните ти...

 

знам, че те виждам в сърцето си

и знам, че ти изписа душата ми.

 

Знам, че само прозвъняването

по телефона не ми е достатачно.

Но аз съм тази, която отлетя,

заради свободата си, това търпя.

 

Виждам, няма ясна логика,

изживявам всеки миг пак

и чувствата ми подивяват,

а спомените избледняват.

 

Днес устните ти къде са?!

Със себе си ли да се боря!?

Кой дръпна шалтера

на щастието така...

отново ли съм губещият,

не мога да разбера?!!!

 

Как разбрах, че си за мен...

Как реших, че си единствен...

 

Може би бях самотна?!

Може би и ти.

Може би са чувства.

Не може да се обясни...

 

Мисля, че сме влюбени.

Просто ме прегърни...

Май сме влюбени!!!

Просто ме докосни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Работова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки може да сгреши, не е лесно , когато си вдъхновен!!! Дано да ми е простено!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...