***
930
0
0
Ах, от умиращото слънце,
до разцъфващо кокиче,
не ме е дърпало ни зрънце,
както дърпа туй момиче.
Дори когато очите ù чоплят земята,
аз знам, че в реалност гледа мен,
но дали на игра или глад мен ме подмята?
От незнание падам сломен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Койчев Все права защищены
