27 сент. 2011 г., 15:10

***

963 0 2

Откраднатите по тъмно целувки

засъхват по устните

и ги напукват.

Остаряваме...

Несподелената любов

се сбира на топка в гърлото

и леко нагарча...

Остаряваме...

Нишките на ревността

бавно задраскват лицата

ни с бръчки. 

Остаряваме...

Счупените надежди

пълнят сърцето ни

и то неравномерно почва да хлопа.

Остаряваме...

И пак даряваме другите с обич,

за да се разделим щастливи

със самите нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно! От рождения си ден остаряваме, но такива като нас - с радост!
    Публикувай още - и аз се завръщам, до сега гледах бебе, но е трудно да се пишат детски стихове, когато още се чувстваш млад, нали?
  • добре дошъл!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...