***
Откраднатите по тъмно целувки
засъхват по устните
и ги напукват.
Остаряваме...
Несподелената любов
се сбира на топка в гърлото
и леко нагарча...
Остаряваме...
Нишките на ревността
бавно задраскват лицата
ни с бръчки.
Остаряваме...
Счупените надежди
пълнят сърцето ни
и то неравномерно почва да хлопа.
Остаряваме...
И пак даряваме другите с обич,
за да се разделим щастливи
със самите нас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Иванов Все права защищены
