kokoveca (Николай Иванов) kokoveca (Николай Иванов)
4
27 сент. 2011 г., 15:10

***

962 0 2

Откраднатите по тъмно целувки

засъхват по устните

и ги напукват.

Остаряваме...

Несподелената любов

се сбира на топка в гърлото

и леко нагарча...

Остаряваме...

Нишките на ревността

бавно задраскват лицата

ни с бръчки. 

Остаряваме...

Счупените надежди

пълнят сърцето ни

и то неравномерно почва да хлопа.

Остаряваме...

И пак даряваме другите с обич,

за да се разделим щастливи

със самите нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Иванов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Nusha (Теменуга Цонева)
    Nusha (Теменуга Цонева)
    Чудесно! От рождения си ден остаряваме, но такива като нас - с радост!
    Публикувай още - и аз се завръщам, до сега гледах бебе, но е трудно да се пишат детски стихове, когато още се чувстваш млад, нали?
  • изречена (Мая Попова)
    изречена (Мая Попова)
    добре дошъл!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0