***
Откраднатите по тъмно целувки
засъхват по устните
и ги напукват.
Остаряваме...
Несподелената любов
се сбира на топка в гърлото
и леко нагарча...
Остаряваме...
Нишките на ревността
бавно задраскват лицата
ни с бръчки.
Остаряваме...
Счупените надежди
пълнят сърцето ни
и то неравномерно почва да хлопа.
Остаряваме...
И пак даряваме другите с обич,
за да се разделим щастливи
със самите нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Иванов Всички права запазени
