27.09.2011 г., 15:10 ч.
***
Откраднатите по тъмно целувки
засъхват по устните
и ги напукват.
Остаряваме...
Несподелената любов
се сбира на топка в гърлото
и леко нагарча...
Остаряваме...
Нишките на ревността
бавно задраскват лицата
ни с бръчки.
Остаряваме...
Счупените надежди
пълнят сърцето ни
и то неравномерно почва да хлопа.
Остаряваме...
И пак даряваме другите с обич,
за да се разделим щастливи
със самите нас.
© Николай Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
добре дошъл!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Публикувай още - и аз се завръщам, до сега гледах бебе, но е трудно да се пишат детски стихове, когато още се чувстваш млад, нали?