Sep 27, 2011, 3:10 PM
***
Откраднатите по тъмно целувки
засъхват по устните
и ги напукват.
Остаряваме...
Несподелената любов
се сбира на топка в гърлото
и леко нагарча...
Остаряваме...
Нишките на ревността
бавно задраскват лицата
ни с бръчки.
Остаряваме...
Счупените надежди
пълнят сърцето ни
и то неравномерно почва да хлопа.
Остаряваме...
И пак даряваме другите с обич,
за да се разделим щастливи
със самите нас.
© Николай Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
добре дошъл!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Публикувай още - и аз се завръщам, до сега гледах бебе, но е трудно да се пишат детски стихове, когато още се чувстваш млад, нали?