28 июл. 2021 г., 06:10

* * *

635 1 4

Ще успееш ли да ме разбереш

без да мe питаш нищо.

Ще можеш ли да ми повярвяш

без да е нужно да те лъжа.

Ще бъдеш ли в състояние

да ми обясниш

кое е по-важно -

доброто или истината...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Котине Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По-важно е това, което води до по-добро.
  • Възможно е и да не съм права.
    При всички положения, ако авторът ме попита дали предпочитам да правим любов или да ми посвети въпросителен стих, ще се опитам да измоля отсрочка и една цитронада. Защото, ако след любовта ме засипе с въпроси , ей бога ми, никога няма да си простя изгубеното време.
  • Хора, правете любов, не питайте. Много е досадно. А рискът да ви излъжат клони към сто про 😊
  • В ежедневието ни и доброто, и истината са относителни и субективни и всеки прави своя избор (философския аспект не му е тук мястото да обсъждаме). А въпросите са като огледала — отразяват това, което носим в себе си. Така разбрах от твоите думи, Ив..., че имаш вътрешна потребност да бъдеш прав. Но пък ми харесва, че имаш мнение и си активен. Желая успех!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...