30 окт. 2009 г., 00:41

***

619 0 0

Кажи, сърце,

защо мълчиш?

Боли!

От тишината става ли ти непотребно?

Кажи, сърце,

защо тъжиш?

Мълчиш!

Отляво ли те мъчи нещо?

Не взираш се в звездите вече.

Не поглеждаш плахо със надежда.

Земята приковава те със черност.

Пръстта е твоята копнежност.

Приклопени зениците затварям.

Боли от премълчаните доверия

и тъжно, мрачно е в сърцето,

когато няма нежност помежду ни.

Със тишина покрих леглото,

постелята е мълчаливо бреме.

Крепежни са ръцете, обгорели

от крясъка на птица във простора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...