Кажи, сърце,

защо мълчиш?

Боли!

От тишината става ли ти непотребно?

Кажи, сърце,

защо тъжиш?

Мълчиш!

Отляво ли те мъчи нещо?

Не взираш се в звездите вече.

Не поглеждаш плахо със надежда.

Земята приковава те със черност.

Пръстта е твоята копнежност.

Приклопени зениците затварям.

Боли от премълчаните доверия

и тъжно, мрачно е в сърцето,

когато няма нежност помежду ни.

Със тишина покрих леглото,

постелята е мълчаливо бреме.

Крепежни са ръцете, обгорели

от крясъка на птица във простора.