***
Кажи, сърце,
защо мълчиш?
Боли!
От тишината става ли ти непотребно?
Кажи, сърце,
защо тъжиш?
Мълчиш!
Отляво ли те мъчи нещо?
Не взираш се в звездите вече.
Не поглеждаш плахо със надежда.
Земята приковава те със черност.
Пръстта е твоята копнежност.
Приклопени зениците затварям.
Боли от премълчаните доверия
и тъжно, мрачно е в сърцето,
когато няма нежност помежду ни.
Със тишина покрих леглото,
постелята е мълчаливо бреме.
Крепежни са ръцете, обгорели
от крясъка на птица във простора.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Полина Todos los derechos reservados
