* * *
Аз тръгвам си от теб, за да се върна.
Отчаяно за да се заблуждавам
и ти навярно, да си мислиш същото:
че безвъзвратно наближил е краят.
Но някъде дълбоко в мен пропява
насладата от твоето посрещане.
Заради туй дори си заслужава
да те загубя и да те намеря.
Раздялата превръща се в очакване,
а не тъга, и минало... и спомени.
И ти си тук, макар че аз съм някъде,
но имам време, за да те догоня.
Мигът, от който настървено бягам,
за да го стигна някъде по пътя,
пак тичешком да му се наслаждавам
отправена към следваща разлъка...
И моля те, подслон ми дай, не друго.
Със любовта недей ме оковава.
Сбогувай се, за да остана чудо...
... и ако можеш... пак ме притежавай!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
