На М. Николов
Друже мой, на небето,
виждам те, както вчера.
Близо си вече до Бога,
как е там по вечерня?
Бият камбаните лудо,
идват поразници разни.
Хлябът е тук от вчера,
щурам се в къщата празна.
Луд ли бе или ние нефелни,
кой пръв ще скочи да каже.
Друже, щастливецо, приживе,
тръгна си мълком по пладне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
