На М. Николов
Друже мой, на небето,
виждам те, както вчера.
Близо си вече до Бога,
как е там по вечерня?
Бият камбаните лудо,
идват поразници разни.
Хлябът е тук от вчера,
щурам се в къщата празна.
Луд ли бе или ние нефелни,
кой пръв ще скочи да каже.
Друже, щастливецо, приживе,
тръгна си мълком по пладне.
© Христина Комаревска Всички права запазени