8.06.2018 г., 11:02 ч.

... 

  Поезия » Философска
386 0 0

На М. Николов

Друже мой, на  небето,

виждам те, както вчера.

Близо си вече до Бога,

как  е там по вечерня?

Бият камбаните лудо,

идват поразници разни.

Хлябът е тук от вчера,

щурам се в къщата празна.

Луд ли бе или ние нефелни,

кой пръв ще скочи да каже.

Друже, щастливецо, приживе,

тръгна си мълком по пладне.

 

 

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??