23 июл. 2007 г., 13:15

* * *

701 0 1
Топло е - тъмна юлска нощ,
в безмълвие облечено небето
и разкриваше ми мрачния разкош,
който без милост спираше ми сърцето.

Вървях с поглед, в луната вторачен
и с усмивка лицето ми сияеше,
за разлика от ума ми мрачен,
който  в надежда вече не вярваше.

Луната  чувства буйни пораждаше
и пред тях усетих слабост,
а ветрецът духаше и нежно галеше
това, което аз наричах младост.

Но пак погледнах луната,
заобиколена от облачна пяна,
която остави ми без дъх душата
и заряза ми я така няма.

Но нещо важно липсваше
и аз, въпреки красотата, тъжах,
нещо по-красиво нощта не описваше
и чак накрая аз разбрах:

Теб те няма, а ти
много ми липсваш!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма значение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Fgttn, не само римите превръщат текста в стих!
    Пооправи го и ще се получи нещо чудесно!
    Поздрави и успех!
    /4-ката не е моя - не поставям оценки, освен 6/

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...