Топло е - тъмна юлска нощ,
в безмълвие облечено небето
и разкриваше ми мрачния разкош,
който без милост спираше ми сърцето.
Вървях с поглед, в луната вторачен
и с усмивка лицето ми сияеше,
за разлика от ума ми мрачен,
който в надежда вече не вярваше.
Луната чувства буйни пораждаше
и пред тях усетих слабост,
а ветрецът духаше и нежно галеше
това, което аз наричах младост. ...