8 июн. 2008 г., 23:12

* * *

692 0 1

Аз лежа на плажа и заспивам

на постелята от пясък в сън жесток.

Чудя се върху гърба ми как е легнала земята?

Този камък май е твърде кръгъл,

за да може на водата да стои.

 

Но това не ме вълнува в моя сън дълбок.

Аз заспал съм за живота, за смъртта,

аз във бялата минута чопля незададени въпроси

и тревата, що под моите нозе избила,

е избрала топло място да расте.

 

А дали ще стигна правилата на живота

или ще са те неказани, нечути

и мъдрецът вечно ще е господарят на играта,

бидейки закона на живота и смъртта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...