* * *
Аз лежа на плажа и заспивам
на постелята от пясък в сън жесток.
Чудя се върху гърба ми как е легнала земята?
Този камък май е твърде кръгъл,
за да може на водата да стои.
Но това не ме вълнува в моя сън дълбок.
Аз заспал съм за живота, за смъртта,
аз във бялата минута чопля незададени въпроси
и тревата, що под моите нозе избила,
е избрала топло място да расте.
А дали ще стигна правилата на живота
или ще са те неказани, нечути
и мъдрецът вечно ще е господарят на играта,
бидейки закона на живота и смъртта.
© Илия Иванов All rights reserved.
