Аз лежа на плажа и заспивам

на постелята от пясък в сън жесток.

Чудя се върху гърба ми как е легнала земята?

Този камък май е твърде кръгъл,

за да може на водата да стои.

Но това не ме вълнува в моя сън дълбок.

Аз заспал съм за живота, за смъртта,

аз във бялата минута чопля незададени въпроси

и тревата, що под моите нозе избила,

е избрала топло място да расте.

А дали ще стигна правилата на живота

или ще са те неказани, нечути

и мъдрецът вечно ще е господарят на играта,

бидейки закона на живота и смъртта.