15 сент. 2016 г., 18:04

:

444 1 0

Мълчи. Когато плачеш.
Като радваш се, мълчи.
Мълчанието обаче
срещу теб върви.

Мълчи, когато страдаш.
Мъжко е, нали?
А в страданието ти падат
хиляди мечти.

Мълчи. Когато вятър
плеви последните коси.
Мълчание. Театър:
В него ти какво откри?

Едно момиче, цвете.
Тебишир. Комета. И море.
Спомен. Ти - поета,
Не направи нищо. Тъжно е.

А отсреща до светилника
две свещи стоят.
Мълчанието, немирното,
пали ги, кроят

някаква игра лудешка
в моя тих и скромен храм.
Да, бях пешка...
И мълча. И ме е срам.

Не палете тези мисли.
Няма смисъл. Изгорях.
В мълчанието има смисъл.
Може би. За тях.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...