Мълчи. Когато плачеш.
Като радваш се, мълчи.
Мълчанието обаче
срещу теб върви.

Мълчи, когато страдаш.
Мъжко е, нали?
А в страданието ти падат
хиляди мечти.

Мълчи. Когато вятър
плеви последните коси.
Мълчание. Театър:
В него ти какво откри?

Едно момиче, цвете.
Тебишир. Комета. И море.
Спомен. Ти - поета,
Не направи нищо. Тъжно е.

А отсреща до светилника
две свещи стоят.
Мълчанието, немирното,
пали ги, кроят

някаква игра лудешка
в моя тих и скромен храм.
Да, бях пешка...
И мълча. И ме е срам.

Не палете тези мисли.
Няма смисъл. Изгорях.
В мълчанието има смисъл.
Може би. За тях.