Sep 15, 2016, 6:04 PM

:

  Poetry » Other
443 1 0

Мълчи. Когато плачеш.
Като радваш се, мълчи.
Мълчанието обаче
срещу теб върви.

Мълчи, когато страдаш.
Мъжко е, нали?
А в страданието ти падат
хиляди мечти.

Мълчи. Когато вятър
плеви последните коси.
Мълчание. Театър:
В него ти какво откри?

Едно момиче, цвете.
Тебишир. Комета. И море.
Спомен. Ти - поета,
Не направи нищо. Тъжно е.

А отсреща до светилника
две свещи стоят.
Мълчанието, немирното,
пали ги, кроят

някаква игра лудешка
в моя тих и скромен храм.
Да, бях пешка...
И мълча. И ме е срам.

Не палете тези мисли.
Няма смисъл. Изгорях.
В мълчанието има смисъл.
Може би. За тях.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...