15 sept 2016, 18:04

:

  Poesía » Otra
445 1 0

Мълчи. Когато плачеш.
Като радваш се, мълчи.
Мълчанието обаче
срещу теб върви.

Мълчи, когато страдаш.
Мъжко е, нали?
А в страданието ти падат
хиляди мечти.

Мълчи. Когато вятър
плеви последните коси.
Мълчание. Театър:
В него ти какво откри?

Едно момиче, цвете.
Тебишир. Комета. И море.
Спомен. Ти - поета,
Не направи нищо. Тъжно е.

А отсреща до светилника
две свещи стоят.
Мълчанието, немирното,
пали ги, кроят

някаква игра лудешка
в моя тих и скромен храм.
Да, бях пешка...
И мълча. И ме е срам.

Не палете тези мисли.
Няма смисъл. Изгорях.
В мълчанието има смисъл.
Може би. За тях.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...