13 апр. 2025 г., 20:36

Не мога да те преживея

393 2 5

 

 

Не мога да те преживея,
тъй мислите ми ти обсебваш,
и споменът ми за теб е с чувство на любов
и вкус на мента и блаженство.
 

Като магична песен на самодива,
нахлуваш в мен и се разливаш нежно,
като ехо на безсмъртен стих
вечно ще кънтиш в сърцето ми…



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Герана Юнакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Младен! Благодаря, Паленка!
  • "нахлуваш в мен и се разливаш нежно,
    като ехо на безсмъртен стих"

    Това двустишие страшно много ми хареса и по тази причина поставих стихотворението в Любими. Много точно е дефинирано свойството на безсмъртния стих да въздейства като вечно ехо!!! Поздравление!
  • Колкото е по-силна любовта, толкова е по-силна болката
    Хубаво...
  • Много благодаря, Миночка!
  • Много чувства и топлина струи от стиха. Поздравявам те!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....