ГерганаМаринова

23 результатов

Знаеш ли... 🇧🇬

***
Знаеш ли, толкова много ми липсваш!
Нямам нужда да си говоря с тебе дори,
имам нужда само да те усещам наблизо…
Какво покълна внезапно в сърцето ми? ...
157 3 4

Вътрешен монолог 🇧🇬

***
Тук, в тази празна стая вътрешният ми монолог ечи…
Сам със себе си облог си прави, даже се гълчи…
Мимолетно стряска се и се радва, като непослушно коте…
После драска, впива нокти, даже хапе - ох, каква си идиотка… ...
260 3 6

Рисувам... 🇧🇬

***
Тук, с тебешир рисувам на пътя,
кроя си живота да бъде щастлив…
Нарисувах си и слънце, и локва…
Не искам, този път да бъде трънлив. ...
174 2 5

Да те обичам... 🇧🇬

***
Да те обичам беше порив -
чувство оголено, спонтанно и беззащитно…
Да те обичам беше изблик,вдъхновение и полет -
хармония и съвършенство преплетени в единство. ...
205 3 5

Невъзможно е.... 🇧🇬

***
Невъзможно е да забравя очите ти,
излъчват толкова много любов.
Невъзможно е да забравя косите ти
носят усещане за топлина и живот. ...
317 3 8

Живях... 🇧🇬

***
Живях във спомени и дни измислени.
По прашните пътища на живота вървях-
с очи невиждащи и затворени…
Огризки от сънища и блянове след себе си хвърлях, ...
190 3 4

Потъвам... 🇧🇬

***
Потъвам в дълбините на очите ти!
Помощ, спаси ме, не виждаш ли!?
Не ми стига въздухът - давя се в море от чувства
и колкото по-надълбоко навлизам, ...
195 3 4

Сияйно цвете 🇧🇬

***
Ах, сияйно цвете,
как ухаеш на пролет,
как вълнуваш сърцето ми,
как изпълваш с любов ...
177 2 3

Късни доби 🇧🇬

Късни доби над града спускат се тихо,
светлините трептят като далечен дъх.
Времето се разтегля в мрак и нишки,
и сърцето търси своя изгубен път.
Стъпки отекват в празните улици, ...
233 5 10

Върни се, любов, върни се... 🇧🇬

***
Върни се, любов, върни се…
Тихо, с бавни стъпки пристъпи,
не вдигай шум, както при твоето тръгване,
недей сърцето не ще издържи. ...
230 5 5

С коси от вятър ... 🇧🇬

***
С коси от вятър си любов, неземна
и слънчеви лъчи във тях се сплитат.
Да ги целувам тихо, нежно искам.
Да милвам скулите ти - изваяни, ...
250 4 8

На прага ми се спри, любов... 🇧🇬

***
На прага ми се спри, любов…
Почукай тихо! Аз ще ти отворя.
С дъха си прасковен ме обгърни…
После, дълго остани…! Нали е лято и е юли…?! ...
230 5 4

На Е. 🇧🇬

На Е.
Какво мъгливо утро ме застигна?
Дали, тази бяла кърпа скоро ще
се вдигне? Влажно е, на дъжд
мирише и като че ли от тревата, ...
237 3 6

Защо ли... 🇧🇬

***
Защо ли пак вятъра гониш и скиташ се нейде?
Защо ли понякога тихо посядаш на някой стобор?
Защо ли със влажни очи залеза гледаш и питаш се -
Господ има ли го,закриля ли те, бди ли над теб? ...
260 5 5

От любов не се умира 🇧🇬

ОТ ЛЮБОВ НЕ СЕ УМИРА
И Господарят, тих и недостижим,
съзерцаващ от вечните селения,
проговори към всичко във живота —
човеци, зверове, дървета, демони: ...
397 6 6

Очите ти ... 🇧🇬

***
Очите ти - два пъстри бисера искрят,
усмивката ти - лунен сърп изгрява,
косите ти - слънчеви лъчи блестят,
душата ти - врата към Рая… ...
350 3 4

О, Музо 🇧🇬

***
О, Музо, предълго аз мълчах!
Ти, за мен незаменима си
и щом пред твоя лик застана аз,
изпадам в свян и слово губя. ...
370 3 6

По лицето ти валят снежинки 🇧🇬

***
По лицето ти валят снежинки -
танцуват весело, игриво, закачливо.
Нежно те целуват по челото, бузите, очите, устните…
А, аз ревностно желая да съм снежинка. ...
286 1

Ще ти подаря... 🇧🇬

***
Ще ти подаря любов и вярност…
За да те боготворя съм тук,
като в молитва свята думи да редя,
сякаш са мъниста в огърлица. ...
394 3 2

По покрива тъга се стича 🇧🇬

***
По покрива тъга се стича
и по капчука тихичко си тананика…
Озари ме слънце и стопли ме,
пролет е, а ми е сиво… ...
279 1

Не мога да те преживея 🇧🇬

Не мога да те преживея,
тъй мислите ми ти обсебваш,
и споменът ми за теб е с чувство на любов
и вкус на мента и блаженство.
Като магична песен на самодива, ...
388 2 5

На Е. К. 🇧🇬

На Е.К.
Ти си пролетта с косите си нежни като ябълков цвят…
Ти си с мирис на цветя - уханна градина с божествен аромат…
Ти си и рядко цвете, поникнало след дъжд насред пустиня…
Ти си всичко :и любов, и болка, и гняв, и тъга… ...
288 2 2

Летен етюд 🇧🇬

***
Дъжд по прозореца почуква,
пише мемоарите си на машина.
Вятърът шиба дървото отсреща,
на едно листо богомолка се моли горещо. ...
284 3