* * *

24 янв. 2009 г., 22:30

Поэзия

562 0 2

Душата ми е глух самотен свят,
студена каменна пустиня сива,
владее в нея вечен полумрак
и жални вопли вятърът извива.

Душата ми е писък, стон замиращ,
болка дива, страшна и неразгадана,
изгаснал пламък във очите на умиращ
от жестока, смъртоносна рана.

Душата ми искрица е в небето,
изстиваща, изпепелена, жалка,
мъничка сълза, изгубена в морето,
но пролята от очите на русалка.