16 июн. 2010 г., 20:24

* * *

525 0 0

 

 

 

Когато бях дете,

света ми се струваше игра.

Когато бях млада,

грабех с пълни шепи от живота.

Когато бях на средна възраст,

звездните си мигове реших да осъществя.

 

Сега в края съм на моя залез.
 Все още чувствам как

кръвта ми ври, бушува.

Но се изморих.

Затова ще изживея финала подобаващо.

Възнамерявайки да бъда кротка.

Защото изживях живот,

див и бурен като

разбунтувано море.

 

А преди да си замина, ще

взема всичко от него.
Дори и спомените, пълни с

емоциите щури.

Казват, че живот кофти си бил.

Но на мен ми хареса

цялото разнообразие, което

ми предложи и дари.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Сугарлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...