16 июн. 2010 г., 20:24

* * *

524 0 0

 

 

 

Когато бях дете,

света ми се струваше игра.

Когато бях млада,

грабех с пълни шепи от живота.

Когато бях на средна възраст,

звездните си мигове реших да осъществя.

 

Сега в края съм на моя залез.
 Все още чувствам как

кръвта ми ври, бушува.

Но се изморих.

Затова ще изживея финала подобаващо.

Възнамерявайки да бъда кротка.

Защото изживях живот,

див и бурен като

разбунтувано море.

 

А преди да си замина, ще

взема всичко от него.
Дори и спомените, пълни с

емоциите щури.

Казват, че живот кофти си бил.

Но на мен ми хареса

цялото разнообразие, което

ми предложи и дари.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Сугарлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...