16.06.2010 г., 20:24

* * *

518 0 0

 

 

 

Когато бях дете,

света ми се струваше игра.

Когато бях млада,

грабех с пълни шепи от живота.

Когато бях на средна възраст,

звездните си мигове реших да осъществя.

 

Сега в края съм на моя залез.
 Все още чувствам как

кръвта ми ври, бушува.

Но се изморих.

Затова ще изживея финала подобаващо.

Възнамерявайки да бъда кротка.

Защото изживях живот,

див и бурен като

разбунтувано море.

 

А преди да си замина, ще

взема всичко от него.
Дори и спомените, пълни с

емоциите щури.

Казват, че живот кофти си бил.

Но на мен ми хареса

цялото разнообразие, което

ми предложи и дари.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Сугарлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...