18 дек. 2013 г., 22:33

* * *

778 1 0

БЪЛГАРИЯ

/ДА Бъде Благословена/

 

И бавно се връщат спомени побелели...

На мойта страна дълго писаната история,

Чрез ония тучни, крехки ливади зелени,

Напоени с мириса на България.

 

Тази красива, прекрасна, вълшебна страна.

Дала и даваща ни безкрай от вечните чудеса.

Там, където се сливат в едно Небе и Земя.

И трепти чиста и нежна омайната синева.

 

Даряваща слънце, вода, живот, топлина.

Въздух кристален да дишаме с пълни сърца.

Море, пясък и облаци бели високо в небеса.

Гори, планини и ливади с неземната красота.

 

Обичай страната си като милата майка една.

Помагай и винаги, чрез съзнание в мисълта.

Вселената нужната помощ ще ни даде...

Но вярното, истинско дело е в наш'те ръце.

 

На нашия приютил ни Духа, временен дом

На майка България с искрен, дълбок ПОКЛОН!

 

Мария Кузманова

/Марикуза/

11.2013г.

София

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Кузманова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...