18.12.2013 г., 22:33

* * *

772 1 0

БЪЛГАРИЯ

/ДА Бъде Благословена/

 

И бавно се връщат спомени побелели...

На мойта страна дълго писаната история,

Чрез ония тучни, крехки ливади зелени,

Напоени с мириса на България.

 

Тази красива, прекрасна, вълшебна страна.

Дала и даваща ни безкрай от вечните чудеса.

Там, където се сливат в едно Небе и Земя.

И трепти чиста и нежна омайната синева.

 

Даряваща слънце, вода, живот, топлина.

Въздух кристален да дишаме с пълни сърца.

Море, пясък и облаци бели високо в небеса.

Гори, планини и ливади с неземната красота.

 

Обичай страната си като милата майка една.

Помагай и винаги, чрез съзнание в мисълта.

Вселената нужната помощ ще ни даде...

Но вярното, истинско дело е в наш'те ръце.

 

На нашия приютил ни Духа, временен дом

На майка България с искрен, дълбок ПОКЛОН!

 

Мария Кузманова

/Марикуза/

11.2013г.

София

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Кузманова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...