5 июл. 2025 г., 11:39

Абонат на зоопарк

274 3 5

Ех,че ми отива много 

да съм абонат на зоопарк!

Идват различни двуноги

и драми разиграват без антракт.

Не ме разбирайте криво-

бил съм такъв и онакъв:

хванат в прериите диви-

ту тревопасен,ту пък лъв!

Иначе ме хранят редовно

и клетка на завет имам дори.

Не ме вълнуват изборни закони,

не умирам в гладиаторски игри.

Защо ли нещо без време ме мъчи,

поради остра липса на интелект?

Овце на вид добиват нрави вълчи.

И по магистралата са бясно хергеле.

Как заприлича този зоопарк на цирк...

Ние,зрителите от клетките обичаме 

свободата си със неподкупен флирт.

Тъй лежерно разглеждаме живота-

на сигурна хранилка сме уви,нали?

Блазе на неопитомените животни...

Да,но зоопаркът извечно ни дели!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за анализа и оценката, Младен!
    Ако попаднат в джунглата опитомените "губят правото си на рахатлък"!
  • "Блазе на неопитомените животни..." и на тези, които са неопитомими. Но пък животът им е значително по-къс. А хората в клетките как ли биха се почувствали, ако внезапно ги пуснат на свобода? Експериментът си заслужава. Но тайно подозирам, че свободата е непоносима за обикновения човек. За него трябва клетка и нещичко по-така, за да се надруса.

    Поздравление, Стойчо! Чудесно си се сетил, че въпросът на Хамлет допуска и друга - нестандартна трактовка.
  • Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
    Благодаря за оценката и поздравите, Дора!
  • Чудесен стих,Стойчо! Браво! Поздравление!
  • От парламента по хубав зоопарк, няма. Там яслата е народна, от всичко има.
    Хареса ми, Стойчо.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...