8 июн. 2007 г., 19:04

АБОРТ!

2.2K 0 17
Щом вече четете
тези слова,
ще е късно да се срещнем лично,
моята личност
е погрешно изтрита,
лишен от шанса,
дори и да БЪДА
стоя и не мърдам -
в пространство,
в което
трябва да ритам -
Аз питам открито,
високо и ясно -
Защо е опасно
за мен да живея
в тази затворена клетка?
И кой закодира съдбата
на моя живот
в стените на празна епруветка?
А сега? Сега съм просто ненужен -
просто отпадък, заслужил
да бъде изхвърлен!
Моят родител
се оказа убиец,
обаче не лош,  а безвреден,
дори и полезен
за тези, които
обичат да пречат -
тези, които прерязват невинни животи!
А явно аз съм обречен
да нямам съдба -
спомените ми
започват и свършват
само със смъртта!
Нима съм лишен от всичко прекрасно -
да мисля, да чувствам, копнея...
О  да, скъпо човечество,
сега просто съм код,
защото умрях, преди да живея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Икабод Крейн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...