8 jun 2007, 19:04

АБОРТ!

  Poesía
2.2K 0 17
Щом вече четете
тези слова,
ще е късно да се срещнем лично,
моята личност
е погрешно изтрита,
лишен от шанса,
дори и да БЪДА
стоя и не мърдам -
в пространство,
в което
трябва да ритам -
Аз питам открито,
високо и ясно -
Защо е опасно
за мен да живея
в тази затворена клетка?
И кой закодира съдбата
на моя живот
в стените на празна епруветка?
А сега? Сега съм просто ненужен -
просто отпадък, заслужил
да бъде изхвърлен!
Моят родител
се оказа убиец,
обаче не лош,  а безвреден,
дори и полезен
за тези, които
обичат да пречат -
тези, които прерязват невинни животи!
А явно аз съм обречен
да нямам съдба -
спомените ми
започват и свършват
само със смъртта!
Нима съм лишен от всичко прекрасно -
да мисля, да чувствам, копнея...
О  да, скъпо човечество,
сега просто съм код,
защото умрях, преди да живея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...