8.06.2007 г., 19:04

АБОРТ!

2.2K 0 17
Щом вече четете
тези слова,
ще е късно да се срещнем лично,
моята личност
е погрешно изтрита,
лишен от шанса,
дори и да БЪДА
стоя и не мърдам -
в пространство,
в което
трябва да ритам -
Аз питам открито,
високо и ясно -
Защо е опасно
за мен да живея
в тази затворена клетка?
И кой закодира съдбата
на моя живот
в стените на празна епруветка?
А сега? Сега съм просто ненужен -
просто отпадък, заслужил
да бъде изхвърлен!
Моят родител
се оказа убиец,
обаче не лош,  а безвреден,
дори и полезен
за тези, които
обичат да пречат -
тези, които прерязват невинни животи!
А явно аз съм обречен
да нямам съдба -
спомените ми
започват и свършват
само със смъртта!
Нима съм лишен от всичко прекрасно -
да мисля, да чувствам, копнея...
О  да, скъпо човечество,
сега просто съм код,
защото умрях, преди да живея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Икабод Крейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....