8.06.2007 г., 19:04

АБОРТ!

2.2K 0 17
Щом вече четете
тези слова,
ще е късно да се срещнем лично,
моята личност
е погрешно изтрита,
лишен от шанса,
дори и да БЪДА
стоя и не мърдам -
в пространство,
в което
трябва да ритам -
Аз питам открито,
високо и ясно -
Защо е опасно
за мен да живея
в тази затворена клетка?
И кой закодира съдбата
на моя живот
в стените на празна епруветка?
А сега? Сега съм просто ненужен -
просто отпадък, заслужил
да бъде изхвърлен!
Моят родител
се оказа убиец,
обаче не лош,  а безвреден,
дори и полезен
за тези, които
обичат да пречат -
тези, които прерязват невинни животи!
А явно аз съм обречен
да нямам съдба -
спомените ми
започват и свършват
само със смъртта!
Нима съм лишен от всичко прекрасно -
да мисля, да чувствам, копнея...
О  да, скъпо човечество,
сега просто съм код,
защото умрях, преди да живея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Икабод Крейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...