Абсурда

                 Тъжен Абсурда и малко отчаян,

                  отбил се случайно в едно кафене.

                  Там собственик бил (..........),

                   а келнерът- обедняло ченге.

                   Абсурда набързо и доста нехаен

                   си поръчал чаша дълго кафе.

                    Момиче, момче ли - самото не знае,

                    му сервирало порция... зелено пюре.

                    Абсурда го върнал, дълбоко разкаян,

                    но пребит го захвърлили в едно сепаре.

                    Избягала грешница- без присъда- накрая,

                     му донесла, черно- бяло, горчиво кафе.

                     Смутил се Абсурда, напълно разжалван,

                     като пияница, останал - без питие,

                     объркан се люшнал из булеварда.

                     При кого да отида? Къде да се свре?

                      Видял звезден замък - огромен и марков.

                      Зад него пък сиво, беззвездно небе.

                      Пред входа, на плочника, странно замаяни,

                       лежат едно куче, с остаряло дете....

                       Проболо го нещо- под сакото, от ляво,

                       извадил- от там- къс желязно парче.

                       Било много черно и съвсем обгоряло.

                       Абсурда разбрал - вече няма сърце.

                       Досега често мразел, по- често обичал.

                       От любов - тайно падал на колене.

                        В себе си вярвал, всичко друго отричал.

                        Бил самотна комета - в  безкрайно небе.

                         А този свят- вече- на него приличал!!!

                         И помислил за виза - за друг свят -поне...

                         Късметът му, старец-съвсем безразличен,

                         дълго проучвал - от кога...за къде... 

                          Но не можел Абсурда да живее- безличен

                         и под прикритие минал - за векове....