Абсурда
Тъжен Абсурда и малко отчаян,
отбил се случайно в едно кафене.
Там собственик бил (..........),
а келнерът- обедняло ченге.
Абсурда набързо и доста нехаен
си поръчал чаша дълго кафе.
Момиче, момче ли - самото не знае,
му сервирало порция... зелено пюре.
Абсурда го върнал, дълбоко разкаян,
но пребит го захвърлили в едно сепаре.
Избягала грешница- без присъда- накрая,
му донесла, черно- бяло, горчиво кафе.
Смутил се Абсурда, напълно разжалван,
като пияница, останал - без питие,
объркан се люшнал из булеварда.
При кого да отида? Къде да се свре?
Видял звезден замък - огромен и марков.
Зад него пък сиво, беззвездно небе.
Пред входа, на плочника, странно замаяни,
лежат едно куче, с остаряло дете....
Проболо го нещо- под сакото, от ляво,
извадил- от там- къс желязно парче.
Било много черно и съвсем обгоряло.
Абсурда разбрал - вече няма сърце.
Досега често мразел, по- често обичал.
От любов - тайно падал на колене.
В себе си вярвал, всичко друго отричал.
Бил самотна комета - в безкрайно небе.
А този свят- вече- на него приличал!!!
И помислил за виза - за друг свят -поне...
Късметът му, старец-съвсем безразличен,
дълго проучвал - от кога...за къде...
Но не можел Абсурда да живее- безличен
и под прикритие минал - за векове....
© Виолета Томова Todos los derechos reservados