agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
21 февр. 2021 г., 13:44  

Абсурдно 

  Поэзия » Другая
721 4 9

Отдавна сме във този стар театър,

актьори без талант, но упорити.

Макар пиесите ни да са вятър,

в черупката на егото сме впити.

 

Какво, че в миг таванът ще се срути

или, че пода в миг ще се продъни.

В изкуството, нали, сме малко луди

и лаврово венче над нас се гъне.

 

В декора ни трагично овехтял

търсените пориви намираме.

Тук зрителят отдавна е изтлял

и за това сами се аплодираме.

 

Последният прожектор гасне бавно,

за да прогледнем в тъмнината славно.

 

2005 г.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Макар пиесите ни да са вятър,
    в черупката на егото сме впити." То добре че е то, че иначе съвсем сме го закъсали
  • Благодаря ти, Силвия! Хубаво е, че има творчество!
  • Чета Ви, Асенчо. Просто не успявам всичко. Поздрави.
  • Не съм се засегнал, Гедеоне! Монологът си е твой! Аз само коментирах нещо!
  • То всички сме в Сценария, но хубавото е, че от време на време или по всяко време да му теглим по една... поетична критика.
  • Театърът е в руини, от завесите останаха само парцалки. Но актьорите оцеляха. Сега светът е сцената. Благодаря ти, Скити!
  • Представлението продължава (При срутен таван и продънен под, завесите вдигнати ли са все още )
    Харесва ми!
  • Няма начин. Страхотни изпълнители.
  • И абсурдно продължаваме играта
    Хубав стих!
Предложения
: ??:??