Абсурдно
Отдавна сме във този стар театър,
актьори без талант, но упорити.
Макар пиесите ни да са вятър,
в черупката на егото сме впити.
Какво, че в миг таванът ще се срути
или, че пода в миг ще се продъни.
В изкуството, нали, сме малко луди
и лаврово венче над нас се гъне.
В декора ни трагично овехтял
търсените пориви намираме.
Тук зрителят отдавна е изтлял
и за това сами се аплодираме.
Последният прожектор гасне бавно,
за да прогледнем в тъмнината славно.
2005 г.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
