Ад
В моя ад си ти прокоба,
тъмнината в светъл ден.
И кръвта ми с адска злоба
пиеш. Аз съм уморен
теб да храня. Да обичам.
Мене да погубваш ти.
Грешките ти да отричам.
И да лъжа. Но прости,
че кошмар си ти ужасен,
искам теб да погреба.
Демон, тъмен и опасен,
с теб живея на ръба.
Като тумор да изрежа
теб от себе си, дано
да изчезне с вик копнежа,
да се давя в твойто зло.
Като болен без надежда
днес се моля за живот.
Друг пред теб глава да свежда.
Друг да носи тоз хомот.
тъмнината в светъл ден.
И кръвта ми с адска злоба
пиеш. Аз съм уморен
теб да храня. Да обичам.
Мене да погубваш ти.
Грешките ти да отричам.
И да лъжа. Но прости,
че кошмар си ти ужасен,
искам теб да погреба.
Демон, тъмен и опасен,
с теб живея на ръба.
Като тумор да изрежа
теб от себе си, дано
да изчезне с вик копнежа,
да се давя в твойто зло.
Като болен без надежда
днес се моля за живот.
Друг пред теб глава да свежда.
Друг да носи тоз хомот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евето Все права защищены
