Dec 13, 2007, 10:55 PM

Ад

  Poetry » Love
1.1K 0 4
В моя ад си ти прокоба,
тъмнината в светъл ден.
И кръвта ми с адска злоба
пиеш. Аз съм уморен
теб да храня. Да обичам.
Мене да погубваш ти.
Грешките ти да отричам.
И да лъжа. Но прости,
че кошмар си ти ужасен,
искам теб да погреба.
Демон, тъмен и опасен,
с теб живея на ръба.
Като тумор да изрежа
теб от себе си, дано
да изчезне с вик копнежа,
да се давя в твойто зло.
Като болен без надежда
днес се моля за живот.
Друг пред теб глава да свежда.
Друг да носи тоз хомот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...