Ад
Казваш, че си пораснал,
но нищо не си разбрал.
Животът ни не е басня,
прототипът ни не е от кал.
Но калта ни е дом. Основно.
Преди смъртта. А и след.
И няма двама виновни –
да плащаш все ти си на ред.
За доброто няма награда
и всяко зло е за зло.
Над нас кръжат лешояди –
кълват парчета любов.
След всичката тази болка
как да останеш цял?
Жив те оглозгва до кокал
животът – маскиран чакал.
Но ти го живей. Бори се.
Не отстъпвай ни крачка назад.
Човекът така е орисан -
да жалее за своя си ад.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Спасов Все права защищены
