mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
30.03.2012 г., 21:35 ч.

Ад 

  Поезия
844 0 6
Казваш, че си пораснал,
но нищо не си разбрал.
Животът ни не е басня,
прототипът ни не е от кал.
Но калта ни е дом. Основно.
Преди смъртта. А и след.
И няма двама виновни –
да плащаш все ти си на ред.
За доброто няма награда
и всяко зло е за зло.
Над нас кръжат лешояди –
кълват парчета любов.
След всичката тази болка
как да останеш цял?
Жив те оглозгва до кокал
животът – маскиран чакал.
Но ти го живей. Бори се.
Не отстъпвай ни крачка назад.
Човекът така е орисан -
да жалее за своя си ад.

 

© Мартин Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??