Ти дебнеш, досущ като хищник опасен
и всяка частица поглъщаш от мен,
в очите ти мълнии святкат и гаснат,
все още не вярваш, че си победен.

Аз сякаш разпадам се бавно на части
в една невъзможност да ти устоя,
желание диво се вие тъй сластно,
не мога, не искам да го укротя.

И ето, избухва зарята от страсти,
в нощта се разискря любовният плам,
потича във вените лавата бясна,
пак сливат се двете души и тела.

Солени и мокри, и тръпнещи, жадни,
те търсят пак още и още без край,
и вземат, и дават така безпощадно,
открили във себе си Ад, но и Рай!