Feb 20, 2016, 10:39 PM

Ад или рай

  Poetry » Love
578 0 0


Ти дебнеш, досущ като хищник опасен
и всяка частица поглъщаш от мен,
в очите ти мълнии святкат и гаснат,
все още не вярваш, че си победен.

Аз сякаш разпадам се бавно на части
в една невъзможност да ти устоя,
желание диво се вие тъй сластно,
не мога, не искам да го укротя.

И ето, избухва зарята от страсти,
в нощта се разискря любовният плам,
потича във вените лавата бясна,
пак сливат се двете души и тела.

Солени и мокри, и тръпнещи, жадни,
те търсят пак още и още без край,
и вземат, и дават така безпощадно,
открили във себе си Ад, но и Рай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...